Сутринта е тиха. Поляната още пази росата, а глухарчетата са вдигнали белите си главици към небето. Въздухът е неподвижен и сякаш целият свят е спрял, за да не наруши съня им.
Само един порив – кратък и невидим. Глухарчето потрепва, а пухкавите му семенца се откъсват едно след друго и политат. Сякаш сънят му се разпада на стотици малки желания, понесени към неизвестни места.
Вятърът отминава. Поляната отново притихва. Но вече нищо не е същото – едно глухарче е изпратило мечтите си по света.
кой прекъсна
съня на глухарчето…
неочакван вятър
Диана Тенева
"Цвете" - Живко Тенев - Жисен
Няма коментари:
Публикуване на коментар