Под сянката на стария бор времето престава да бърза. Смолистият дъх се смесва с топлината на земята, а вятърът едва докосва клоните. Очите неусетно натежават. Не заспивам – само се оставям на следобеда да ме носи и да ме люлее в скута си. В този миг не искам нищо повече.
сянка на бор...
люлее ме следобедът
в тихата си дрямка
Диана Тенева
"Летен ден" - Живко Тенев - Жисен
Няма коментари:
Публикуване на коментар