отключен ден

Сутринта идва тиха и светла. Нещо невидимо се отваря пред мен – като врата, която дълго е била затворена. Въздухът е свеж, небето широко, а денят изглежда пълен с възможности. Оставям вчера зад гърба си и за първи път отдавна усещам лекота.

Не знам какво ще донесе този ден. Може би малка радост, среща, усмивка или просто миг спокойствие. Но вече не се страхувам от неизвестното. В мен отново има място за мечти.

Денят е отключен. А с него и сърцето ми. Надеждата тихо избуява – нежна, но жива, като стръкче, пробило през земята след дълга зима.

И тръгвам. Не защото знам къде ще стигна, а защото отново вярвам, че има път.

 

отключен ден –

надежда избуява

отново в мен

 

Диана Тенева

"Отключен ден" - Живко Тенев - Жисен