Париж е притихнал.
Прозорците
са затворени, улиците — празни, а времето сякаш е забравило да върви. Но зад
стъклата осем човешки живота продължават да дишат — всеки със своята самота,
своята болка, своите неизказани думи. Пандемията е само тишината около тях.
Истинското пътуване е навътре — към миналото, към другия, към онова място в
себе си, където любовта и страхът се срещат.
Чета и
усещам как „Авеню Версай“ бавно се превръща от улица в граница — между преди и
след, между човека, когото сме били, и този, когото ще осмелим да бъдем. В
ателието картините мълчат, но казват повече от думите. Прозорците не разделят —
те свързват. А любовта, дори когато идва късно, дори когато боли, се оказва
единственото сигурно доказателство, че сме живи.
И може би
точно това остава след последната страница — не страхът от онова време, а
тихата благодарност за живота. За срещите. За изкуството. За човека отсреща.
затворен прозорец —
светлината намира
път към другия
Диана Тенева
Живко Тенев - Жисен
Няма коментари:
Публикуване на коментар