Смрадликата трепти. Едно листо се откъсва и пада в краката ми. Мисля си колко често и аз съм била така – разлюляна от страхове, от думи, от раздели, от неща, които не мога да променя. И колко пъти съм бъркала бурята с края на света. А тя просто е минавала.
Затварям очи. За миг няма нищо друго – само топлината в мен, тихото потрепване на смрадликата и онова необяснимо усещане, че точно тук, точно сега, съм на мястото си. В окото на бурята. И ми е топло. Не защото бурята е спряла. А защото вече не се страхувам от нея.
топло ми е…
смрадлика трепти
в окото на бурята
Диана Тенева
Живко Тенев - Жисен
Няма коментари:
Публикуване на коментар