Има дни, които не обещават нищо особено. Сутринта започва като всяка друга – със светлина през прозореца, с кафе от машината и с мириса на масло в тигана. Докато обръщам палачинката, си давам сметка колко често сме в очакване на големите събития и колко лесно подминаваме малките дарове. А именно те ни крепят – топлината на дома, нечий смях от съседната стая, сладкото от миналогодишните ягоди, първата хапка, която напомня, че животът не се измерва само с постижения, а и с благодарност. Отдавна престанах да чакам идеалния ден. Предпочитам да вкусвам този, който ми е даден.
вкусвам с
радост
всеки ден от живота си...
гореща палачинка
Диана Тенева
"Чайникът" - Живко Тенев - Жисен
Няма коментари:
Публикуване на коментар