Лятната нощ държи прозореца отворен. Над леглото леко се полюшва старият капан за сънища – няколко пера и мрежа, изплетена с надеждата да задържа лошото и да пропуска само доброто. След полунощ вятърът се промъква безшумно през прозореца с дъх на нощни треви и прохлада. Преминава през нишките, без да се заплете в тях, и докосва лицето ми. Интуитивно, в съня си усещам онова, което е било свободно да премине.
среднощен
вятър -
капанът за сънища пропуска
хлад в съня ми
Диана Тенева
"Мрежи за вятър" - Живко Тенев - Жисен
Няма коментари:
Публикуване на коментар