Нюнен не е точно родното село на Винсент Ван Гог, но той е
прекарал тук част от своя живот, заедно със семейството си. Великият художник е
роден в Зюндерт. Неговият баща е бил свещеник в местната протестантска църква и
Винсент всъщност е израснал тук. Нюнен се намира съвсем близо до Айндховен и
автобусите тръгват от автогарата, но преди да се качите, трябва да сте наясно с
някои от особеностите на автобусния транспорт. В Нидерландия автобусите не те
изсипват на автогарата, а спират на всички спирки в селото. Ако искате обаче
шофьорът да спре, трябва да сигнализирате с бутона, който се намира до всяка
седалка. Обратно, ако сте на спирка и не подадете знак с ръка на шофьора, че ще
пътувате, той ще ви отмине директно, без да спре. Такива са правилата и който
не ги знае, трябва доста дълго да почака, докато някой местен не подаде сигнал.
Слизаме с Диана на централната спирка в Нюнен. Ако някой си
мисли, че това е някакво селце, подобно на нашите, жестоко се лъже. Нюнен
наброява 23 000 жители и нито една от къщите не е с двор или градина.
Най-сигурният ориентир да намерите центъра е покривът на
местната катедрала, който се вижда отдалеч. Ако видите, че вървите по улица
„Винсент Ван Гог” това е сигурен белег, че сте на прав път. Жителите на Нюнен
са превърнали името Ван Гог в истинска индустрия и тя работи безотказно. На
много места можете да видите кафенета, на чиято фасада стои реклама с някой от
портретите на художника или негова картина. Можете да срещнете кафенета или малки
магазинчета с името Ван Гог.
Пред входа на малко паркче с езерце в центъра на селото ви
посреща паметник на Винсент Ван Гог. Той не е с грандомански размери, в
нормален човешки ръст и е поставен на каменен постамент с височина не повече от
метър. Това сякаш идва да подскаже, колко обикновен и земен човек е бил техният
съгражданин. На специално табло, малко встрани от паметника е поставен текст на
едно от писмата на художника. Не разбираме холандски, но за чужденците има
аудио гид на английски език.
От другата страна на паркчето е катедралата, която не се отваря
за туристи. Надпис встрани от входа пояснява, че в малка къща зад нея е било
първото ателие на Ван Гог. Няма как интересът Ви да не бъде привлечен от
бронзова композиция на седнали около маса хора в паркчето. Преди още да се
доближите интуицията ще Ви подскаже, че това е пластична реализация по
картината на Ван Гог „Селяни ядат картофи”. На метър и половина встрани ще
видите празен стол, който също е част от композицията. На облегалката е
преметнато сакото на художника, а до краката на стола е куфарчето му с бои.
Столът е поставен точно на мястото, от което художникът е нарисувал картината,
а ако Вие поседнете на стола, няма как да не се почувствате участник в тази
мистерия.
Нашата истинска цел е местният музей на Винсент Ван Гог.
Обясняват ни подробно как да го намерим в малко магазинче за екологични плодове
и зеленчуци, където сядаме да пием кафе.
Тръгваме в указаната ни посока и не след дълго, виждаме някакъв
строеж, ограден с винили, на които са отпечатани картини на Ван Гог. Започвам
да ги снимам, защото виждам, че проследяват различните периоди от живота му.
Учудва ме фактът, че група други туристи излезли току-що от близката сграда не
снимат винилите, а къщата от другата страна на улицата, но за това после.
В действителност се оказва, че няма никакъв строеж, а винилите
ограждат малкото вътрешно дворче на Музея Vincentre, което е кафене с две три
масички, а сградата встрани от винилите е самият музей. Посрещат ни усмихнати и
приветливи служители, а една от тях ми обяснява с искрено съжаление, че нямат
аудио гид на руски. Нищо, вземаме си на английски и оттук нататък отново Диана
ще бъде моят спасител.
В музея няма нито една оригинална картина на Ван Гог, но това в
никакъв случай не го прави по-малко интересен. Всъщност музеят е пълен с
най-модерната електроника и аудиовизуални ефекти. Тук се проследява основно
неговият живот в селото и отношенията му с местните хора. Това е постигнато с
цитати от писма, прочетени от актьори. Достатъчно е само да активирате своя
аудио гид. Виртуален портрет на майката на художника говори чрез нейно писмо,
написано до Винсент, че трябва да остави тази жена, защото тя не е за него.
Писано е, когато Винсент е учил рисуване в Амстердам. После брат му Тео го
увещава, че той трябва да продължи да развива своите творчески заложби, а
думите на сина на неговия хазаин в селото, където Ван Гог е бил свещеник едва
не разплакват Диана. Силен драматизъм внася и прочувственото слово на
проститутката, с която Ван Гог е живял в Амстердам. В този музей вие влизате
толкова дълбоко в личния свят на художника. Тук са и писмата на старата мома,
която е трябвало да чисти ателието му, писани незнайно до кого, но за зрителя
това си е чист шпионаж, спрямо личността на един човек, който изглежда доста
странен в очите на околните.
Маргот Бегеман е селското момиче, което се влюбва във Винсент,
но тази любов се оказва непосилна за двамата и по-късно се превръща в истинска
трагедия, само защото родителите на влюбените са против тази връзка. Ще научите
и за разходките на Ван Гог, при които той е събирал сюжети за своите картини.
Ще докоснете предмети, които е използвал или палитрите, върху които е разсипвал
боите си. Един истински свят, в който времето спира и те връща назад. Върху
ненарисувано платно, поставено на неговия статив се появяват една подир друга
негови картини, рисувани в Нюнен. Шедьовърът „Селяни ядат картофи” също е
рисуван тук, а тогава това наистина е бил един беден край, в който картофите са
били основно препитание за местните хора.
Единствената картина на Ван Гог се намира на последния етаж и
това всъщност е копие на негова картина със сертификат, която всеки посетител
може да си купи, ако пожелае. След това на нейно място ще бъде поставено
следващото копие… и така. Въобще не сме усетили как сме прекарали три и половина часа в
музея. И когато слизаме долу, в офиса администраторите ни обясняват, че в
къщата отсреща е живяло семейството на Ван Гог. Тя не е музей и днес в нея
живее съвсем нормално нидерландско семейство. Съседната до нея къща пък е на
семейството на Маргот Бегеман - местното момиче, което е успяло да намери общ
език и топли чувства към твореца.
Живко Тенев
Няма коментари:
Публикуване на коментар