Благодаря

     Думите идват бавно, както се носи дар — с две ръце и наведена глава. Благодарността не вика, не крещи, не търси показност, тя помни. В паметта ѝ стоят гласове, които са ме водели през студ и тъмнина, ръце, които са държали моите, и очи, които са се взирали и са вярвали в мен. Каквото съм получила, не е било излишно; каквото давам сега, е по мярка. Оставям го тук — като хляб на прага, като светлина, която не търси благодарност и признание.

 

Благодаря –

тиха стъпка

след  дългия път

 

Диана Тенева

"Свещенодействие" - Живко Тенев - Жисен