Падането не беше внезапно — то беше дълго, на забавен каданс, почти учтиво. Светът се отдръпна на крачка, за да ми даде време да разбера, че губя равновесие. Очаквах трясък, разпад, небето да се продъни като стара, пробита кофа. Но нищо такова не се случи. Само тишина, в която тялото помни удара, а съзнанието се връща бавно, на пресекулки, като дъх след плач. Оцеляването понякога е най-тихото събитие.
небето не се продъни…
идвам бавно на себе си
след падането
Диана Тенева
 |
| "Небесен огън" - Живко Тенев - Жисен |
Няма коментари:
Публикуване на коментар