Ивановден

        По тъмно се събира селото, доде още петлите не са пропели. Реката дими,  а брегът ехти от благи думи и смях. Станеникът го водят под ръка — чест му правят. Хващат го юнашки, вдигат го високо и три пъти го предават на водата: да е здрав, да е прав, да помни рода си. Пръски се кръстосват във въздуха, студът щипе, а сърцето лудее.

           После дворът се отваря и трапезата се вие. Станеникът коли, налива и кани — редът го иска. Идват невести, пременени като  мечка, тропат тежко за плод и берекет; идват и мъже, забрадени като баби, с криви гласове и лукав смях. Светът се обръща, за да се нареди наново. Яде се, пие се, шегата лекува, маската казва истини. Денят минава в благослов и глъч, доде обичаят си намери покой.

 

Ивановден –

тържествено къпане

на станеника

 

Диана Тенева

"Светецът" - Живко Тенев - Жисен