В късния следобед домът диша бавно, като стар грамофон, който още помни ръцете, държали плочите му. Гласовете на родителите ми се смесват с мириса на кафе и пожълтели снимки. Нищо не е останало същото, и все пак всичко е живо – в паузите между думите, в спомените, които не искат да остареят. Някъде между миналото и тишината се процежда мелодия – неясна, топла, френска.
поразително жив е
светът на моите родители …
френски шансон
Диана Тенева
Няма коментари:
Публикуване на коментар