Снегът още не се е отказал от земята, а въздухът реже пръстите. Вървя бавно, по навик, и не очаквам нищо различно от сивота. Тогава, край пътеката, нещо свежда глава – крехко и смело. Не ме топли с тяло, а с обещание. В този миг студът губи силата си.
първо кокиче –
усещам топлина
дори и в студа
Диана Тенева
Няма коментари:
Публикуване на коментар