Разсъмва се. Светът още не е решил дали да говори, или да мълчи. Само една птичка се осмелява да запее – не за да бъде чута, а защото песента ѝ е естествено продължение на дъха. Дървото срещу прозореца е облечено в зелено, такова зелено, което не просто се вижда, а се усеща. И тогава разбирам, че не гледам навън. Зеленото е преминало границата на погледа ми и е пуснало корени в мен.
пееща птичка...
зелено е дървото
в душата ми
Диана Тенева
"Утрин" - Живко Тенев - Жисен
Няма коментари:
Публикуване на коментар