Благородно мълчание

Светът навън утихна още в мига, в който портата се затвори. Гласът, който допреди малко обясняваше, планираше и се оправдаваше, изведнъж остана без публика. Първите дни са най-шумни – умът крещи, бори се с липсата на думи, прехвърля стари разговори и гради кули от бъдещи планове. Но постепенно, под тежестта на тишината, слоевете социални маски започват да се ронят.

Когато спреш да говориш, започваш да чуваш неща, които думите обикновено удавят: ритъма на собственото си дишане, пулсирането в слепоочията, вятъра, който преминава през сухата трева. Вече няма нужда да изглеждаш по определен начин пред другите. В споделената тишина  непознатите лица стават огледала. Остава само голата истина на настоящия момент – болката в гърба, хладният въздух в ноздрите и бавното утаяване на неспокойните мисли. Тишината не е липса на звук, а присъствие на яснота.

 

боси стъпки в прахта...

умът най-сетне спира

да търси отклик

 

Диана Тенева 

"Вътрешен огън" - Живко Тенев - Жисен