петък, 25 октомври 2013 г.

СЛЪНЦЕ НА ПРАХ

Обичам да пътувам. Да посещавам непознати места, да се докосвам до други измерения на пространството, времето, любовта, живота, мъдростта... Да попивам с очи пейзажи и гледки, които се запечатват в ума и после услужливо изскачат в опитите ми да опиша или преразкажа случки, преживявания, аромати...
И ето ме, отново на път. Из Родопите... И понеже пътят беше тесен, с много завои, и се страхувах да гледам в бездните, се стараех да гледам нагоре... Оставях погледа ми да се рее по чукарите и върхарите на дърветата. Удивлявах се на тяхната способност да се вкоренят в скалите и да израснат толкова здрави и високи, че чак свят ми се завиваше. В един такъв момент на световъртеж се почувствах малка, страшно малка, но в същото време щастлива от своята нищожност, и в единение с Вселената...
през витражите
слънчеви прашинки...
катедралите имат ли душа?


© Диана Тенева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.10.2013, № 10 (167)

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Популярни публикации