Животът започва със слънчогледи

снимка от нета

Едно юлско утро, преди още маранята да затрепти в листата, се запътих към гробищния парк – бях решила да навестя своите мъртви. Наближавайки вечното им обиталище, пред погледа ми изникнаха слънчогледи, цяла нива слънчогледи, добре поддържани и гледани… гледах и не вярвах на очите си – само животът можеше да ми поднесе такава контрастна  гледка, граничеща с абсурда. Чисто първосигнално  в главата ми веднага се оформи следната мисъл: „Кой безумец, по дяволите, е засадил тези слънчогледи тук?“

Докато изпълнявах неизбежните ритуали на посещението си, разсъждавах върху това, което бяха видели очите ми – слънчогледите бяха досами оградата на парка, трептяха на изток и гледаха право в слънцето. В същото време ме глождеше и домашното, зададено от класната на последната ни другарска среща: „Защо съм такъв какъвто съм?“. Стоях загледана в треперливото пламъче на свещичката и се мъчех да отговоря на толкова много въпроси, които сякаш изведнъж избуяха, заедно с гледката на слънчогледовата нива.

Моето поколение, не бяхме ли ние  деца на соц-а, войници, готови да извикат “Ave, Caesar, morituri te salutant”*, и в същото време способни да се разбунтуват от най-малката несправедливост, да погалят цветето в камъка, да дадат шанс и на най-големия си враг… Не бяхме ли ние слънчогледи в нива, и кой точно играеше ролята на нива?... Може би родителите, училището, учителите, живота …

А сега, сега според учебниците по маркетинг сме „generation Х”, пряко следствие от  бейби бума на 60-те, в чийто вени, според мен, е закодирана свободата да бъдем това, което сме, и да го отстояваме с цената на това, което обичаме най-много…

Ще бъдем ли ние достойни войници на съдбата, слънчогледи, влюбени в Слънцето и Живота, готови да се усмихнат предизвикателно и да извикат смело: „ Ave, Vita, amantes te salutant”?**

По дяволите маркетолозите, по дяволите психолозите и всички, които се опитват да ни разгадаят! НИЕ СМЕ ТОВА, КОЕТО СМЕ!!! И отговорът ми е: „Да, ще бъдем! И нека бъде светлина!“

другарска среща

класната дава

домашна работа…

достатъчно мъдри ли сме

да я направим?!...

Диана Тенева

*Здравей, Цезар, отиващите на смърт те поздравяват

**Здравей, Живот, обичащите те поздравяват