Обичам при себе си да оставам,
но това означава,
че някъде другаде отсъствам.
Пак
невидимо отсъствам,
виждам,
че ме няма
ни
в Лондон, ни в Калкута,
а
седнала съм в скута
на
изгубеното време…
Няма
ме и в сърцето на Париж,
където
с уличния музикант
тъгувах,
плаках и се смях
и
пред „Салът на Медуза“
дълго
седях…
Няма
ме и сред тълпите
на
Rijksmuseum
пред
„Нощна стража“ -
там
вече не съм,
там
вече ме няма.
Пак невидимо отсъствам - присъствам
на
церемонията с чай
(С колко листенца
пиете чая?)
взирам
се в чинийката –
същата,
която мама счупи
преди
много лета…
Като
пролет кокетна
бързо отминавам,
в
лятото дискретно,
ненатрапливо се заседявам –
как
да пропусна
аромата на пъпеш –
усещане за радост,
детство и растеж…
И
ще дойде есента
с дъх на дюли
и
верни приятели…
Със
съхнещи листа,
а с тях и мъдростта,
че
нейде ручей ромоли,
а
слънчевият лъч
е пътешественик
и
бавно по ръба
на книгите пламти.
Диана Тенева
"Алфата и омегата" - Живко Тенев - Жисен |
Няма коментари:
Публикуване на коментар