Присъствия и другите наши отсъствия

Обичам при себе си да оставам,

но това означава,

че някъде другаде отсъствам.

Пак невидимо отсъствам,

виждам, че ме няма

ни в Лондон, ни в Калкута,

а седнала съм в скута

на изгубеното време…

Няма ме и в сърцето на Париж,

където с уличния музикант

тъгувах, плаках и се смях

и пред „Салът на Медуза“

дълго седях…

Няма ме и сред тълпите

на Rijksmuseum

пред „Нощна стража“ -

там вече не съм,

там вече ме няма.

Пак невидимо отсъствам - присъствам

на церемонията с чай

(С колко листенца

пиете чая?)

взирам се в чинийката –

същата, която мама счупи

преди много лета…

Като пролет кокетна 

бързо отминавам,

в лятото дискретно, 

ненатрапливо се заседявам –

как да пропусна 

аромата на пъпеш –

усещане за радост, 

детство и растеж…

И ще дойде есента 

с дъх на дюли

и верни приятели…

Със съхнещи листа, 

а с тях и мъдростта,

че нейде ручей ромоли,

а слънчевият лъч 

е пътешественик

и бавно по ръба 

на книгите пламти.

Диана Тенева

"Алфата и омегата" - Живко Тенев - Жисен