сряда, 17 юни 2020 г.

Присъствия и другите наши отсъствия


Обичам при себе си да оставам,
но това означава,
че някъде другаде отсъствам.

Пак невидимо отсъствам,
виждам, че ме няма
ни в Лондон, ни в Калкута,
а седнала съм в скута
на изгубеното време…
Няма ме и в сърцето на Париж,
където с уличния музикант
тъгувах, плаках и се смях
и пред „Салът на Медуза“
дълго седях…
Няма ме и сред тълпите
на Rijksmuseum
пред „Нощна стража“ -
там вече не съм,
там вече ме няма.
Пак невидимо отсъствам - присъствам
на церемонията с чай
(С колко листенца
пиете чая?)
взирам се в чинийката –
същата, която мама счупи
преди много лета…

Като пролет кокетна 
бързо отминавам,
в лятото дискретно, 
ненатрапливо се заседявам –
как да пропусна 
аромата на пъпеш –
усещане за радост, 
детство и растеж…

И ще дойде есента 
с дъх на дюли
и верни приятели…
Със съхнещи листа, 
а с тях и мъдростта,
че нейде ручей ромоли,
а слънчевият лъч 
е пътешественик
и бавно по ръба 
на книгите пламти.

Диана Тенева

"Алфата и омегата" - Живко Тенев - Жисен




Няма коментари:

Публикуване на коментар