Paris, 3ème jour

Le Louvre

Лувърът е най-големият национален музей на Франция и е най-посещаваният музей в света.

Сградата, която в миналото е била първо военно укрепление, а после кралска резиденция, е разположена в центъра на Париж, между река Сена и улица Риволи.

За първи път е отворена като музей на 8 ноември 1793 г., по време на Френската революция. В музея, на площ от 60 600 квадратни метра, са разположени почти 35 000 предмети от праисторическата ера до 19 век.

Лувърът съхранява богатото художествено наследство на Франция от времето на Капетингите през империята на Наполеон Бонапарт до наши дни.

Днес в Лувъра се съхраняват над 380 000 артефакта, от които над 35 000 са изложени, в осем колекции:

Древен Египет

Гърция, Етрурия и Рим

Изкуство на Близкия изток

Ислямско изкуство

Скулптури

Декоративно изкуство

Картини

Гравюри и графики

Лувърът – не знам какво да кажа, сякаш вече всичко е казано за това място. В превод означава „Леговището на вълчицата”, но това едва ли може да бъде най-показателното за този световноизвестен музей. Обикновено най-големите сълпотворения от посетители стават пред Джокондата. Всеки е дошъл тук сякаш единствено за да си направи селфи до шедьовъра на Леонардо да Винчи.

С риск да бъда публично поруган мога най-откровено да кажа, че не видях онова, което съм очаквал от най-известния шедьовър в света. Картината е разположена в самостоятелна зала, но не ме грабна с нищо. Моите уважения към майсторството на Леонардо, но изключителната слава на тази картина се гради по-скоро върху снобизма на тълпите, умело подклаждан от една нестихваща и завоалирана в тайнство пр-кампания за щедьовъра, за „загадъчната” усмивка на Джокондата и историята около създаването на картината. Други платна на Леонардо, като Мадоната в пещерата” и още няколко по-малки ми направиха много по-силно впечатление от самата Джоконда.

Но самият Лувър е нещо много повече от една картина, за какъвто и шедьовър да е спрягана и аз искам да се спра повече върху това.

При подобно стълпотворение на живопис от всички краища на света, подобаващо място заема френската. Честно казано, моите адмирации са за „Салът на Медуза” на Жерико и „Свободата води народа” на Йожен Дьолакроа.

В Лувъра няма място за живи художници, няма място дори и за един Пабло Пикасо. Единственият творец показвал своя изложба в Лувъра приживе, това е Марк Шагал. Това е доста притеснително за всички съвременни автори, създаващи изкуство и да нямаш никакви шансове да попаднеш там е един твърде демотивиращ момент. Не зная на какъв принцип се подготвят отделните експозиции от кураторите на Лувъра, но ако аз бях на тяхно място бих показал спасените картини от пожара в катедралата Нотр Дам.

Човек не е в състояние да изгледа целия Лувър за един ден, дори и да се придържа към поведението на японските туристи, които минават между картините като на разходка в парка. След цял един ден в Лувъра, човек се чувства толкова пренаситен от гледане на картини до състояние, в което съзнанието му вече отказва да ги възприема. Тогава на помощ идват кафенетата и множеството бутици, разположени в Лувъра. Решението за тяхното позициониране на това място може и да прозвучи пошло по отношение на изкуството, но нещата не стоят съвсем по този начин. Бутиците са на места, когато вече си излязъл от същинската част на музея и не кореспондират директно с изкуството. Те обаче носят и немалка част от приходите, необходими за издръжката на музея.

 

Живко Тенев – GISSEN