Като сме се посветили този
ден на кули решаваме да видим и друга емблематична за града кула – Монпарнас.
Символистите я свързват със своята теза, че творецът трябва да се затвори в
собствената си кула и да създава изкуство в името на самото изкуство. В
непосредствена близост до нея е издигнат модерен търговски център. Иначе
Монпарнас е оживен район, известен с веригите магазини, заведенията за хранене
и историческите бистра, които често са посещавани от автори като Хемингуей.
Жан-Пол Сартр е погребан в гробището на Монпарнас.
Минаваме покрай Военната
академия, строго охранявана от войници с автомати. Точно срещу нея се намира
Офицерското кафене. Прочутите кафенета на Париж могат да се видят навсякъде,
независимо дали става въпрос за булевард, авеню или малка квартална уличка. Столовете
им задължително са обърнати към улицата, нещо което се прави вече на много
места в Европа.
Улиците в Париж не
изглеждат толкова пренаселени от автомобили, както в София, например. Може би
това се дължи на факта, че голяма част от французите използват мотопеди и
скутери за да се придвижват. Метрото също е удобен вариант да отидеш на работа
или да се прибереш. Различните му линии са оцветени в характерен цвят. В
съответния цвят са и самите влакчета, така че за да се объркаш трябва да си
непоправим далтонист. Метрото е мястото, където рекламата е пълен господар. Тя
крещи срещу потока от пътници буквално на всеки метър.
Живко
Тенев – GISSEN
Няма коментари:
Публикуване на коментар