Летище „Буве” не е
голямо, но затова пък е изключително добре организирано. Едва ли обаче ще се
съглася със същата констатация на връщане. Автобуси поемат пътниците от всички
пристигащи самолети и ги превозват до Париж. Пътуването трае около час. Явно
парижани не си падат много по звука на прелитащите самолети.
Докато пътуваме с
автобуса, пейзажът напълно наподобява българския – същите житни полета и зелени
горички се редуват зад стъклото. Само дето плевелите тук не изглеждат чак
толкова диви.
Порт Майо – така се е
наричала една от старите врати на Париж. Иначе това е името на станция от Линия
1 на парижкото метро, построено още през 1900-та година.
Вече сме на парижка земя
и се омесваме с парижани. И те са като нас, само дето говорят малко по-добре
френски. Разликата се състои в това, че ако си мерим езиците на наша земя, те
няма да могат да обелят и дума на български, за разлика от нас, които
поназнайваме малко или много френски..
Ани съкращава чакането ни
на опашката за билети в метрото. След кратко пътуване из парижките подземности,
вече сме в малко, но кокетно апартаментче на приземния етаж в центъра на Париж.
Тук сякаш динамиката на големия град не съществува. Тишина и спокойствие лъха
от дворчето отпред. Имаме и маса с четири стола в градинката с декоративни
растения.
Живко Тенев – GISSEN
Няма коментари:
Публикуване на коментар