Една сграда с величествен купол може да се види още от Люксембургската градина и това е Пантеонът. Той е гробница на известни личности, намираща се в сърцето на Латинския квартал в Париж. Издигнат е на възвишението Свети Женвиев – покровителка на Париж. Първоначално сградата е построена като църква на светицата, но по време на Френската революция е превърната в светски храм за прослава на влиятелни французи, които са погребани в криптата.
След Пантеона влизаме в катедралата Сент Етиен, разположена малко встрани и зад Пантеона. Строена е през 5-6 век, ние можем само да поседим в нея и да се възхитим на архитектурните решения и строителния гений на хората от онова време.
Когато човек разполага с времето си в Париж, той е нещо като господар на целия свят. А ако счита себе си за духовно извисен, не може да не види Сорбоната и да усети духа на цели поколения французи, получили своето образование тук. Сградата е огромна и красива, както всички обществени постройки в Париж.
Съвсем близо до нея е хотелчето, в което е отсядал големият френски поет Артур Рембо. То все още продължава да работи като хотел и това говори най-вече за непреходността на нещата тук. Сигурно собствениците му в продължение на повече от 150 години са се сменяли много пъти. На никой от тях обаче не му е минала и през ума идеята, че може да го превърне в бар, кафене или нещо друго, което е по-вървежно.
След кратка почивка край Сорбоната тръгваме да търсим катедралата Нотр Дам де Шампс, която сме набелязали като крайна точка за посещения през този ден. До този момент картата, която си купихме и Гугъл Мапс не бяха ни подвеждали, но сега нещо не помагат. Въртим се с натежали от умора крака в района, където би трябвало да е катедралата, а не я виждаме. Не помагат и запитванията на чист френски към местни жители, които с различните си напътствия само всяват още по-голямо объркване. Вече сме склонни да я поставим в графата „Изгубената катедрала”, когато Диана най-после я открива и отбелязва с гордост, че дори е отворена.
Влизаме. Има насядали хора по скамейките и тече някаква служба. За първи път съм в катедрала, в която тече реална служба на свещеници. Усещането е невероятно, а акустиката на храма прави преживяването незабравимо. Изведнъж усещам отмалелите си крака олекнали и готови за дълго ходене. Ставаме, време е да се качваме на метрото и да се прибираме в апартаментчето, където сме отседнали.
Живко Тенев – GISSEN
Няма коментари:
Публикуване на коментар