събота, 2 януари 2016 г.
***
Красив си като умиротворение,
което копнее, желае ме и плаче -
изобщо има ли някакво значение
дали с пръсти или с перото паче
пак ще ме измислиш във съня си...
И несвикнал да работиш с гваш
с въглен щрихираш ме неведнъж и дваж
и извън ръцете ти разливам се аз
като бухнал неочаквано квас,
а ти - модерен Мондриан
пилееш бои от щастие пиян...
Какво се очаква от нас не зная,
но ти си моята пътека към безкрая!
Диана Тенева
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар