Мълчание. Само един кратък, остър звук разряза тишината. Моливът се плъзна по белия лист, сякаш оставяше след себе си не дума, а следа от неизказана болка. Ръката спря. Някой вдигна глава, друг се усмихна неловко, трети продължи да гледа през прозореца. Никой не попита какво се е случило.
Може би
гневът не изчезва, а просто сменя посоката си. Понякога се превръща в черна
линия върху листа, в смачкана хартия или в дълбока въздишка. И когато настъпи
тишината, вече не знаеш дали си победил гнева, или просто си го изпратил далеч
от себе си.
моливът скръцна -
никой не разбра къде
отлетя гневът
Диана Тенева
Няма коментари:
Публикуване на коментар