Вечерта се спуска бавно. Светлината се плъзга по тревата, а сенките удължават мълчанието на деня. Навеждам се към земята и докосвам тревата. Тя е тиха, но не безмълвна. Под зелените стръкчета се крие цял един свят – корени, преплетени един в друг, невидими пътища, по които животът продължава.
Разказвам им за отминалия ден, за хората, които са останали, и за онези, които са си тръгнали. Не очаквам отговор. Само слушам тишината. Може би корените знаят най-добре как се остава – дълбоко в земята, когато над нея всичко се променя.
Преди
да потъне слънцето, усещам странно спокойствие. Разбирам, че залезът не е край,
а пауза между две светлини.
преди своя залез…
разговарям
с корените на тревата
Диана Тенева
Живко Тенев - Жисен
Няма коментари:
Публикуване на коментар