Отварям стара кутия с писма. Хартията е пожълтяла, мастилото се е разтекло на места, а някои думи са останали само като дъх. Не търся нищо конкретно – просто оставям времето да прелиства страниците вместо мен. Понякога спомените не избледняват. Те просто се връщат по друг начин – тихо, когато небето се сниши и дъждът докосне дърветата.
спомени…
вишневи цветчета
натежали от дъжда
Диана Тенева
"Спомен за приятел" - Живко Тенев - Жисен
Няма коментари:
Публикуване на коментар