Нощта е тиха. Над малката ми градинка небето е разтворило безкрайната си тъмносиня книга, а звездите трептят като безброй зрънца светлина. Стоя сред цветята и дълго гледам нагоре. Представям си, че Млечният път е огромна градина, в която някой невидим градинар е разпръснал семена от светлина.
Протягам
ръце към небето. Не мога да достигна звездите, но в сърцето си събирам няколко
от тях. Ще ги посадя сутринта – до розите, край босилека, между тревите. Нека
от тях поникне нещо невъзможно: цветя, които светят в тъмното и напомнят, че
дори най-малката градинка може да има свое небе.
Млечния път…
за моята градинка
семенца събирам
Диана Тенева
Живко Тенев - Жисен
Няма коментари:
Публикуване на коментар