Стоя под небето и протягам ръка. Първите капки падат върху дланта ми – прозрачни, студени и леки. За миг ми се струва, че облаците рисуват по кожата ми с невидима четка. Слънцето се скрива, небето потъмнява, а дъждът превръща обикновения ден в картина.
Гледам как
капките се събират, сливат се и бавно се стичат между пръстите ми. Не мога да
задържа нито една. Може би така е с красивите мигове – появяват се неочаквано,
оставят следа и си отиват, преди да успеем да ги наречем свои.
облаци разляха
небесен акварел -
върху дланта ми
Диана Тенева
"Гълъб" - Живко Тенев - Жисен
Няма коментари:
Публикуване на коментар