Есенният вятър гони сухите листа по алеите на гробището. Небето е натежало, сиво и ниско, сякаш и то е притихнало в памет на онези, които вече ги няма. Наоколо се носи тежкият, умиротворяващ аромат на тамян, смесен с мириса на влажна пръст и угаснал восък. Хората пристъпват тихо, разговарят с шепот и разчупват хляб за бог да прости. В този ден времето сякаш спира, за да направи път на спомените. Ръцете ни, измръзнали от ноемврийския хлад, пазят малките пламъчета, които свързват нашия свят с техния.
свещици
трептят на вятъра...
задушница
Диана Тенева
"Свещенодействие" - Живко Тенев - Жисен
Няма коментари:
Публикуване на коментар