„Семето не може да
знае какво ще се случи, семето не познава цветето. То не може дори да повярва,
че има потенциала да се превърне в прекрасно цвете. Пътят е дълъг и винаги е
по-безопасно да не го предприемаш, защото нищо по него не се знае, нищо не може
да бъде гарантирано. Хиляди са опасностите, много са капаните – а семето е на
сигурно място в твърдата ядка. То обаче се опитва, прави усилие. То изоставя
твърдата обвивка, която го защитава, и започва да се движи. Това е началото на
борбата – с почвата, с камъните и скалите. Семето е било много твърдо, а
стръкчето ще е много, много деликатно и опасностите ще са многобройни. За
семето не е имало опасност, то е можело да оцелее хилядолетия, но за стръкчето
опасностите са много. То се устремява към неизвестното, към слънцето, към
източника на светлина, без да знае къде отива и защо. Неговият кръст е голям,
но семето е било завладяно от видение и сега то израства. Същият е пътят на
човека. Той е изпълнен с трудности и ще е нужна много
смелост.“
ОШО
Няма коментари:
Публикуване на коментар