БАЛАДА ЗА НОТАТА „ДО”

Приличаше на всички други тя,
но някакво измислено камшиче
се залепи от задната страна
и й отне предишното величие.
А беше тартор. Даже байрактар.
Предвождаше парада напористо.
Отиваше й ролята на гард!
И петолинието беше чисто
от навлеци досадни и дори
подобно Бог във роля вездесъща
успяваше отпреде да стои
и най-отзад да се изправи също..
Обаче този никакъв камшик,
незнайно откъде катапултирал
залепна за свещения й лик
и ролята й финтово шутира.
Така внезапно тя се промени!
Снагата си приведе и изгърби
и кимаше в съгласие дори
когато трябваше да се озъби.
Накрая я прогониха съвсем -
останалите просто я изритаха.
Не може лидерът да клати теме,
а другите да ходят вечно бити и…
По петолинието почна гмеж.
Овакантена, шефската позиция
възбуди неочакван луд стремеж
сред бити, тъй де, и недоубити.
Заформиха се изборни бюра,
комисии, комплоти, партийчета.
Тогава нашта нота пощуря
и тутакси за помощ се завтече.
Един почти известен композитор
реши: ще я оправя тази каша.
Той, вярно, нищичко и не попита,
отмести недопитата си чаша
и перна с нокътя съвсем нехайно
въпросното нахакано камшиче.
В живота няма нищичко случайно.
Ако не вярваш, нотата попитай.

                     Ели Видева