Заръка

Заръка 

                                           Ивайло Балабанов

Не искам надгробни слова и увяхнало цвете,
ни паметник, който от траурен бронз е отлят

Когато умра - в ръката ми жълъд сложете.
Покълне ли, с него ще тръгна към белия свят.
И белият вятър отново край мен ще лудува.
А белият вятър е старият горски сеяч:
сее жълъди, дъбове сее той. С него пътува
гората от пролет до първия есенен здрач.
Ще тръгна след него. Мойте жълъди той ще посее.
Ще стана гора и ще имам хиляда ръце.
И птици ще нося в хиляда ръце - да ми пеят.
Дано само лоша ръка не ги посече!
Този втори живот ще е вечният, той ще ме радва.
Покълне ли жълъдът, пак ще съм жив, ще съм млад.
Но казвам: Сечете без милост, ако ви трябва
прът за сватбен байрак или здраво дърво за приклад.

My message

Ivaylo Balabanov

I don’t want a funeral oration, or a faded flower,

or a monument cast of bronze with crape bands on

Put an acorn in my hand when comes my last hour.

If it germs, I’ll see the light of dawn.

And near me again the seawind will be romping

And the seawind is the old woodland sower of all:

He seeds acorns, oak-trees he seeds. The forest with him

in full swing goes from spring to the first autumn evenfall.

I’ll follow him. He will sow acorns of mine.

I‘ll become a forest and I’ll have thousands of arms.

And on thousands of arms I’ll bring birds –for me may they sing fine.

If only they are cut down by a malicious arm!

This second life will be the eternal, before joy it’ll make me cede.

If my acorn germs, I’ll be alive again, I’ll be young ad loc.

But I’m saying: Cut me down with no mercy if you need

a flagstaff for a wedding banner or a solid wood  for a stock.

Translated by Diana Teneva

Mon précepte

                    

                                                   Ivaïlo Balabanov

Je ne veux pas d’oraisons funèbres, ni de fleur défraîchiе

ni de monument de bronze fondu qui porte le deuil désormais

Placez un gland dans ma main si le bout du tombeau je franchis.

A monde avec lui je reviendrai, pour autant qu'il ait germé.

Еt à mes côtés, toujours, le vent d’amont s’ébrouera.

Le vent d’amont est comme le vieux sylviculteur :

il sème des glands et il sème des chênes. La forêt avec lui battra

son plein du printemps à l’automne – à sa première demi-lueur

Je le suivrai et j’irai où il va. Bien sûr il sèmera mes glands.

Forêt je deviendrai et j’aurai mille bras aussi.

Et sur eux je porterai des oiseaux  – qu’il m'appartienne, leur chant!

Pourvu qu’un bras méchant au taillis ne les scie !

Cette deuxième vie sera éternelle, et me rendra joyeux.

Vivant toujours et jeune je demeurerai si le gland se développe.

Mais je vous dis: Coupez-moi sans pitié s’il vous faut  

une hampe pour un drapeau de noces ou un bois solide pour une crosse.

                                        Traduit par Diana Ténéva