вторник, 27 март 2012 г.

Из старите бележници...

СТИХ

И всяка дума трябва да тежи.
Да бъде като самородно злато ...
Душата ми умира сред лъжи.
В сърцето ми угасва светлината.
Потрепват устни.
А не чувам глас.
И не един приятел си отива.
Но истината пак е между нас.
Дори разпната,
тя остава жива.
И всяка дума трябва да тежи ...
Не продължавай своето безумие.
Не казвай нищо.
Или пък кажи
научените от децата думи ... 

                                                         Росен Василев

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Популярни публикации