сряда, 7 март 2012 г.

Из старите бележници...

Лунни фази

Когато първи път се влюбих
и бях наречена “любима”,
разбрах как уязвимо е това,
как трябва да си все нащрек,
клатушкана върху една надежда.

Когато бях единствено дете,
повиквано от прага с грижа “Дъще”,
разбрах как наранимо е това,
как трябва да си все нащрек,
да не разрушим една надежда.

Когато аз самата станах грижа,
извиквана от сън и полет: “Майко”,
разбрах как непосилно е това,
как трябва да си ден и нощ нащрек,
да създадеш една надежда.

Когато поваленият човек
към мен обърна поглед като вик “Сестра!”,
разбрах какъв е риск това,
как трябва да си винаги нащрек
да защитиш една надежда.

Сега, когато фазите изпълвам
и искам да се нарека “Човек”,
разбирам как най-трудно е това,
как трябва да си цял живот нащрек
да създадеш от себе си една надежда.

                                          Блага Димитрова

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Популярни публикации