Из старите бележници...

Лунни фази

Когато първи път се влюбих

и бях наречена “любима”,

разбрах как уязвимо е това,

как трябва да си все нащрек,

клатушкана върху една надежда.

Когато бях единствено дете,

повиквано от прага с грижа “Дъще”,

разбрах как наранимо е това,

как трябва да си все нащрек,

да не разрушим една надежда.

Когато аз самата станах грижа,

извиквана от сън и полет: “Майко”,

разбрах как непосилно е това,

как трябва да си ден и нощ нащрек,

да създадеш една надежда.

Когато поваленият човек

към мен обърна поглед като вик “Сестра!”,

разбрах какъв е риск това,

как трябва да си винаги нащрек

да защитиш една надежда.

Сега, когато фазите изпълвам

и искам да се нарека “Човек”,

разбирам как най-трудно е това,

как трябва да си цял живот нащрек

да създадеш от себе си една надежда.

                                          Блага Димитрова