***
Такава власт над себе си ми даваш,
че аз стоя изтръпнала, безмълвна.
Косите ми със светлина са пълни,
от устните ми капе мед и вино,
огньове еньовденски, сини
играят на прострените ми длани...
Не е то страст,
не е желание –
ако ти нося болка, ще я вземеш;
и смърт да съм дори – ще ме приемеш.
Мълчиш.
А цялата земя крещи: обичам те!
И аз владетелката, тихо коленича
и гордостта ми като дреха пада...
Такава власт над себе си ми даде,
че ти се покорих.
Станка Пенчева
Няма коментари:
Публикуване на коментар