събота, 7 март 2015 г.

Капчица любов

photo from the Internet

      

      Неразумно греховни, безпаметни
      бяха тези уханно-диви нощи.

Небето люлееше безброй звезди,

хвърляше луната своя отпечатък:

бледнееше бяла, горе там...

или пък аленееше кървава от срам.

Но после...

после идваха утрата –

сиви и безплодни.

Немеехме – бяхме уморени

oт себе си, от мечти и от любов.

Свенливо тлееха цигарите,

отровно горчеше кафето.

Но да избягаме – как...къде

да се скрием от тази греховност,

която хората сочеха с пръст?

Просто …

     се сливахме навън с тълпата

и ставахме безподобно безлики

до следващия лунен сърп,

до следващата капчица любов.


ДИАНА ТЕНЕВА


от „ИЗПОДРАСКАНА ДУША“, 2005 г.

 


Няма коментари:

Публикуване на коментар

Популярни публикации