 |
| photo from the Internet |
Неразумно греховни, безпаметни
бяха тези уханно-диви нощи.
бяха тези уханно-диви нощи.
Небето люлееше безброй звезди,
хвърляше луната своя отпечатък:
бледнееше бяла, горе там...
или пък аленееше кървава от срам.
Но после...
после идваха утрата –
сиви и безплодни.
Немеехме – бяхме уморени
oт себе си, от мечти и от любов.
Свенливо тлееха цигарите,
отровно горчеше кафето.
Но да избягаме – как...къде
да се скрием от тази греховност,
която хората сочеха с пръст?
Просто …
се сливахме навън с тълпата
и ставахме безподобно безлики
до следващия лунен сърп,
до следващата капчица любов.
Няма коментари:
Публикуване на коментар