 |
| снимка от нета |
Утрото събуди се бяло,
осезаемо натежало
от нашите сънища зрели.
Веднага скри ни с наметало –
бродерия от шепоти бели...
Обновени, искрени и чисти,
вървяхме бодри през снега;
пръскахме искри сребристи,
взели от нас и скреж, и тъга.
И радвахме се на декора –
днешен, даден ни от Бога.
Щура, полетя в простора
синя висулка двурога...
Дали пък не е закъсняло
това утро снежнобяло?!
Диана Тенева
Няма коментари:
Публикуване на коментар