България
Педя земя ли си ти, не зная,
но за мен си на земята рая –
чимшира зелен на двора,
пакостите детски зад стобора,
сълзата първа от любов,
бащин нежен благослов...
Усмивката кротка на мама,
дето нийде по света я няма...
Пръстта върху гроба на баба
и кората хрупкава на хляба...
пътечката до дядовата нива,
где земя с небе се слива...
Щурците под прозореца ми нощем,
всичко това и много, много още...
Българийо любима, такава аз те знам
И няма никога да те предам.
Диана Тенева
Няма коментари:
Публикуване на коментар