***
Поглеждам нагоре
и червеното
в твоята картина
вече не e червено –
то е вик от болка,
дълго и дълбоко
укривана…
болка от спомени,
птичи сънища,
връхлитащи ме
на рояци в нощта,
която не заспива
и отново в твоето
червено се взира…
Диана Тенева
Няма коментари:
Публикуване на коментар