 |
| снимка от нета |
***
Настигнат ли ме ветрове
и ме завеят бури,
назад към детството
се връщам –
при моя извор чист –
оня кладенец с чекрък,
дето приказки разказва.
Ръждясал скърца той –
като от къделя
думичка след думичка наприда,
навързва нишки и съдби.
Упоена, слушам във екстаз,
до припадък водата му пия
и достатъчно сила събрала,
ветровете надвиквам,
бурите преборвам
и продължавам по-нататък...
Диана Тенева
Няма коментари:
Публикуване на коментар