Сродни души / Soulmates

Вървя бавно през есенния парк. Задължителната разходка за нормализиране на кръвното налягане след напрегнатия ден. Под стъпките ми хрупат кестени и жълъди. Още от  древността се знае, че е на късмет  да носиш кестен в джоба, а според англичанките на хубост е да имаш и жълъди в себе си, които ще те запазят вечно млад. Това поверие ми напомня и за стиха на Ивайло Балабанов, който казва:

“Когато умра - в ръката ми жълъд сложете.
Покълне ли, с него ще тръгна към белия свят.“

Продължавам да вървя бавно с този стих в главата и той отмерва крачките ми. Мълчаливо предъвквам философията на ежедневието си, но май в този студен есенен ден най-хубаво ще е да се прибера на топло вкъщи,  и заедно с любимите хора да си изпия следобедното кафе. Разбира се, компания ще ми правят и двете жълъдчета, които според мен са символ на вечно приятелство между сродни души. 

жълъдчета...

ще мога ли да изплета

цял букак

Диана Тенева

Следобедно кафе и жълъдчета за разкош.