Тази сутрин
малкото градче Никога осъмна със странно предчувствие – нещо неуловимо се
носеше във въздуха. В тихия бриз имаше дъх на изненада, но никой от неговите
жители нямаше ни най-малка представа каква щеше да бъде тя.
И
ето изненадата се случи – пристигна Любовта. Със сламена шапка, небрежно-
елегантна с чадърче в ръка и куп куфари, стоварени с мъка от стюарда на
автобуса. Веднага на помощ ѝ се
притекоха първенците на градчето и идиотът от площада, който иначе, в друго
време решаваше задачите на учениците от местното училище.
Градчето
тутакси смени своя облик и своя ритъм – случваха се странни неща. Току-виж
някой цъфне с букет в ръка пред нечия врата, много любезни и мили думи се
носеха във въздуха и бяха произнасяни от най-неочакваните на пръв поглед хора.
Промени се поведението на всичките му жители.
Питанката
се чудеше дали тази новопристигнала Любов е истинска или фалшива, уместна или
неуместна, навременна или ненавременна и куп други въпроси, които можеха да се
родят само в нейната глава. Чуденката пък възклицаваше на всяка втора реплика и
се прехласваше от възторг, на моменти малко фалшив, но с много патос в
интонационните ѝ извивки – поне това го умееше и го правеше много
професионално. А Запетаята, горката, понеже в друг случай никой не ѝ обръщаше
внимание, сега направо хълцаше в захлас, и правеше чести и неочаквани паузи.
Тирето безсмислено удължаваше паузите и се чудеше как да продължи, та в своето
безсилие стигаше чак дотам, че да си противоречи. Само Многоточието остана
невъзмутимо. Небрежно и спокойно, то си живееше живота по своему, суетнята
наоколо не го вълнуваше ни най-малко,
думица даже не обели, никакъв знак не даде, че е забелязало пристигането
на Любовта. Напротив, даже се учуди, че вдовицата е свалила своя траур, че
хлебарят е започнал да предлага медени курабийки с формата на сърце, и незнайно
откъде, сякаш някакъв вятър ги довя, фонданови бонбони, шоколади и марципани
заляха града. Да, странни работи се случваха в малкото градче…до следващата
изненада, която остави без дъх всичките му жители. Този път толкова голяма и
неочаквана, че хлебарят отказа да запали пещта си, вдовицата отново сложи своя
траур, а шоколадът и бонбоните изчезнаха също толкова набързо както се бяха
появили.
А
неочакваното събитие, което хвърли върху всички воала на скръбта беше, че
Любовта избягала заедно с Многоточието някъде много далеч, без даже да остави
адрес или посока. Всички се питаха защо точно с него, вероятно и вие, които
четете тези редове, също си задавате този въпрос. Отговор може да ви даде само
Любовта, но според моето скромно мнение е, че тя вероятно е оценила мълчанието
на Многоточието, което в своите три точки крие цяла вселена…
Диана Тенева
Няма коментари:
Публикуване на коментар