сряда, 31 декември 2014 г.

Gigi L'amoroso






Тази сутрин малкото градче Никога осъмна със странно предчувствие – нещо неуловимо се носеше във въздуха. В тихия бриз имаше дъх на изненада, но никой от неговите жители нямаше ни най-малка представа каква щеше да бъде тя.                                                                         
 И ето изненадата се случи – пристигна Любовта. Със сламена шапка, небрежно- елегантна с чадърче в ръка и куп куфари, стоварени с мъка от стюарда на автобуса.  Веднага на помощ ѝ се притекоха първенците на градчето и идиотът от площада, който иначе, в друго време решаваше задачите на учениците от местното училище.                                                                         
 Градчето тутакси смени своя облик и своя ритъм – случваха се странни неща. Току-виж някой цъфне с букет в ръка пред нечия врата, много любезни и мили думи се носеха във въздуха и бяха произнасяни от най-неочакваните на пръв поглед хора. Промени се поведението на всичките му жители.                                                                                                                            
 Питанката се чудеше дали тази новопристигнала Любов е истинска или фалшива, уместна или неуместна, навременна или ненавременна и куп други въпроси, които можеха да се родят само в нейната глава. Чуденката пък възклицаваше на всяка втора реплика и се прехласваше от възторг, на моменти малко фалшив, но с много патос в интонационните ѝ извивки – поне това го умееше и го правеше много професионално. А Запетаята, горката, понеже в друг случай никой не ѝ обръщаше внимание, сега направо хълцаше в захлас, и правеше чести и неочаквани паузи. Тирето безсмислено удължаваше паузите и се чудеше как да продължи, та в своето безсилие стигаше чак дотам, че да си противоречи. Само Многоточието остана невъзмутимо. Небрежно и спокойно, то си живееше живота по своему, суетнята наоколо не го вълнуваше ни най-малко,  думица даже не обели, никакъв знак не даде, че е забелязало пристигането на Любовта. Напротив, даже се учуди, че вдовицата е свалила своя траур, че хлебарят е започнал да предлага медени курабийки с формата на сърце, и незнайно откъде, сякаш някакъв вятър ги довя, фонданови бонбони, шоколади и марципани заляха града. Да, странни работи се случваха в малкото градче…до следващата изненада, която остави без дъх всичките му жители. Този път толкова голяма и неочаквана, че хлебарят отказа да запали пещта си, вдовицата отново сложи своя траур, а шоколадът и бонбоните изчезнаха също толкова набързо както се бяха появили.                                                                                                             
А неочакваното събитие, което хвърли върху всички воала на скръбта беше, че Любовта избягала заедно с Многоточието някъде много далеч, без даже да остави адрес или посока. Всички се питаха защо точно с него, вероятно и вие, които четете тези редове, също си задавате този въпрос. Отговор може да ви даде само Любовта, но според моето скромно мнение е, че тя вероятно е оценила мълчанието на Многоточието, което в своите три точки крие цяла вселена…

 Диана Тенева




Няма коментари:

Публикуване на коментар

Популярни публикации