Обиците на Чаенка

     - Английски чай? Не, благодаря, по-скоро искам ето тези обици!

Чувайки тези думи, Чаенка едва не се пръсна от гордост. Непознат досега прилив на щастие заля пукнатата  чаша от сервиза за чай от костен порцелан. Пред очите ѝ като на филмова лента се заредиха събития от близкото и далечно  минало. Много ясно си спомняше, сякаш бе вчера, колко задружни бяха те в тяхното малко семейство, как голямата кана постоянно ги гълчеше да не се разпиляват много, да стоят наблизо около нея, защото тя щеше да им налее топлина в красивото изваяно  тяло. Сякаш чуваше надутите думи на малката каничка за мляко, защото, според нея, тя овкусявала чая и доставяла най-голямо удоволствие на гостите. Спомни си и първия път, когато ръцете на домакинята я избраха за чаеното дамско парти…Бедната Чаенка толкова се вълнуваше от възможността да попадне в ръцете на някоя фина, възпитана дама, че още при първите капки чай, които голямата кана ѝ наля, тя усети пукнатината, която се отвори по снагата ѝ. Господарката на дома толкова харесваше този си сервиз, че сърце не ѝ даде да изхвърли Чаенка. 
И така тя остана край дружките си, захарницата и двете кани, но някак-си животът ѝ загуби смисъл…до оня ден, когато господарката реши да я използва за своето хоби – в нея и върху нея поставяше изработените красиви неща – тя служеше за фон, на който да изпъкне майсторството на обичната ѝ повелителка. От този ден насетне, щом ръцете на домакинята посегнеха към нея,  цялото ѝ същество се изпълваше с чувство на завършеност, пълнота и удовлетворение. 
И ето сега, тези обици, които висяха от нейното ръбче възвърнаха спомена за щастието ѝ отпреди  пукнатината. Само една реплика и целият ѝ живот се промени – тя отново бе цяла, съвършена, и най-вече щастлива. 

Диана Тенева

Чаенка - сн. Диана Тенева