Корени в небето или „Непосилната лекота на битието“ на Милан Кундера

Без съмнение Милан Кундера е провокативен автор. Може би тази му характеристика е следствие от завоите, по които лъкатуши животът му, но още от първите си редове романът му „Непосилната лекота на битието“ предизвиква читателя да се замисли върху отдавна вече утвърдени постулати. Това още повече му помага в  неговите опити  да хвърли светлина върху философски доктрини, „понятната лъжа и непонятната истина“ и в същото време умело да се дистанцира от своите герои, даже на моменти, той самият ще признае техния генезис и тяхната природа: „Би било глупаво от страна на автора да се опитва да внуши на читателя, че героите му наистина са съществували. Те не са родени от майка от плът и кръв, а от едно или две знаменателни изречения или от една първична ситуация. Томаш се роди от изречението „Einmal ist keinmal“. Тереза се роди от куркането на черва.“

Авторът се опитва да очертае и същностните характеристики на Аз-а, според него всеки е уникален именно с непредвидимостта си.  “Уникалността на „аза“ е скрита именно в непредвидимото, което присъства у всеки човек. Ние можем да си представим само онова, което е общо за всички хора. Индивидуалният „аз“ е онова, което се различава от общото, тоест онова, което не може да се отгатне и предвиди, онова, което тепърва предстои да бъде разкрито, извадено на бял свят, завоювано.”

Милан Кундера е един от активните участници в Пражката пролет през 1968г. и този автобиографичен момент също е вплетен в романа чрез живота и разсъжденията на героя му Томаш. Колебанията на героя са навестявали често чехите, преживели тези събития. Думите на Томаш са всъщност и косвена оценка на режима. “добре ли е да крещиш и по този начин да ускориш края си? Или да мълчиш и с мълчанието да си купиш бавно умиране?”

Защо започнах да пиша това ревю – просто исках да Ви кажа, че макар и да съм твърде далеч от философските търсения и терзания на Кундера, аз харесах романа му, защото в него видях хармонията на взаимно изключващи се явления: лекота и тежест,  понятно и непонятно, възвишено и низко, любов-саможертва и любов, причиняваща болка. Водещата нишка в този текст, според мен,  бе хармоничното и балансирано преплитане на история, философия, музика, поезия, битие и осмислянето на максимата, че човек винаги се завръща при корените си, макар и под формата на прах, разпилян над непозната земя.

Диана Тенева