четвъртък, 25 декември 2014 г.

Подаръкът





Като малко момиченце, когато не празнувахме Коледа,  а само Нова Година, намерих предварително подаръка, който Дядо Мраз трябваше да ми подари. Моите родители, твърде заети със своята работа и ангажименти, не се бяха постарали да намерят по-добро скривалище за подаръка ми до идването на Добрия старец. Отначало наистина не разбрах какво съм открила, и затова пак си го прибрах там, на мястото му. И изведнъж, после на самия празник, разкъсвайки нетърпеливо опаковката на пакета, подаден ми от Дядо Мраз, аз разбрах, по-скоро усетих, че вече съм виждала този куклен сервиз. Не мога да кажа, че бях разочарована, по-скоро обвиних себе си, че съм развалила изненадата и магията на празника…

Много пъти съм разказвала тази случка на близки, приятели, на децата си дори, и всеки път тя придобиваше нов смисъл за мен. Днес, след толкова години аз пак я преживявам, но в светлината на придобития опит и на мъдростта, озарила дните ми, тя звучи ето по този начин:

вече не бързам и не се опитвам да отгатна предстоящото, не пришпорвам събитията и ги оставям да се случат. И вече знам, че тези случвания са възможно най-добрият подарък, който ми е приготвила Вселената или съдбата… и тя ми го поднася в най-добрия възможен вариант, на който ще мога да се насладя и зарадвам.

Диана Тенева

Няма коментари:

Публикуване на коментар