Като малко момиченце, когато не празнувахме Коледа, а само Нова Година, намерих предварително
подаръка, който Дядо Мраз трябваше да ми подари. Моите родители, твърде заети
със своята работа и ангажименти, не се бяха постарали да намерят по-добро
скривалище за подаръка ми до идването на Добрия старец. Отначало наистина не
разбрах какво съм открила, и затова пак си го прибрах там, на мястото му. И
изведнъж, после на самия празник, разкъсвайки нетърпеливо опаковката на пакета,
подаден ми от Дядо Мраз, аз разбрах, по-скоро усетих, че вече съм виждала този
куклен сервиз. Не мога да кажа, че бях разочарована, по-скоро обвиних себе си,
че съм развалила изненадата и магията на празника…
Много пъти съм разказвала тази случка на близки, приятели,
на децата си дори, и всеки път тя придобиваше нов смисъл за мен. Днес, след
толкова години аз пак я преживявам, но в светлината на придобития опит и на
мъдростта, озарила дните ми, тя звучи ето по този начин:
вече не бързам и не се опитвам да отгатна предстоящото, не
пришпорвам събитията и ги оставям да се случат. И вече знам, че тези случвания
са възможно най-добрият подарък, който ми е приготвила Вселената или съдбата… и
тя ми го поднася в най-добрия възможен вариант, на който ще мога да се насладя и зарадвам.
Диана Тенева
Няма коментари:
Публикуване на коментар