 |
| Ангелина Тенева |
Утро, задъхано от
забързания делничен ритъм. Откъде, по дяволите, е този барабанен шум на дъжд,
след като навън не вали?!… За части от секундата осъзнавам, че съседите от
горния етаж ни наводняват, и ето първите капчици върху главата ми не
закъсняват. Тичам нагоре по стълбите, след това събитията се завъртат с такава
бясна скорост, че не мога да ги преразкажа в правилния ред… Осъзнавам едно –
синът ми е пораснал – втурва се да спасява техниката, с която, може би, един
ден ще си вади хляба – лаптоп, фотоапарат, камера, триножник, две китари
/акустична и електрическа/, дискове, учебници и кандидат-студентски
справочници.
От детските акварели на
дъщеря ми по стените тръгват разноцветни езичета, а с тях и спомените за
мъничкото 3-годишно човече, което играеше и твореше вълшебства с пръстчетата
си… Детството на дъщеря ми замина в локвите на пода, сбогом на „Къщурката на
Зайо”.
 |
| Ангелина Тенева |
ручейче –
цветове се разтварят
и избледняват
Водата изтече, правя
преглед на покъщнината – събирам парчетата живот останали след пороя. Идва ред
и на книгите – разгръщам ги една по една, някои са толкова повредени… как да ги
изхвърля?! Нареждам ги разтворени на вече сухия под, и през половин час ги
проверявам, и отгръщам на други, по-мокри страници.
Вдигам поглед, усмихвам
се през сълзи, защото трябва да вдъхна кураж на сина си, който отива на изпит.
Изпит, с който ще докаже зрелостта и мъдростта си…
внезапен порой…
крилата на пеперудата
по-тежки
и по-красиви
Диана Тенева
