Пътят към дома е същият, но стъпките ми звучат различно. Къщите са притихнали в следобедната светлина, а въздухът носи онзи ранен пролетен хлад, който обещава повече, отколкото дава. В двора тревата е поникнала без да пита. Времето не е спирало, не е чакало ничие завръщане. Само аз нося тежестта на отсъствието си, докато отключвам портата и се оглеждам за нещо познато, което да ме разпознае.
завръщане...
и без мен
минзухарите цъфтят
Диана Тенева
 |
| снимка от нета |
Няма коментари:
Публикуване на коментар