Снегът блестеше и осветяваше цялата стая. Луната стоеше ниско и бяла, сякаш някой я беше оставил нарочно над къщата. Сънят дойде тихо и безшумно, на пръсти. В него мама не говореше — само минаваше през стаята с лека стъпка, облечена в рокля на цветя, неподходяща за зимата, но съвсем на място в паметта. Цветята бяха свежи и не усещаха студ. Миришеше на лято и на нещо отдавна изгубено, което се връща само когато спим.
снежна луна…
в съня ми мама
с рокля на цветя
Диана Тенева
"Целуната луна" - Живко Тенев - Жисен
Няма коментари:
Публикуване на коментар