Думите ме приютяват по различен начин. Влизам в един език предпазливо — подът скърца, прозорците са високи, изреченията дълги и строги. В друг се движа боса, с къси фрази и отворени врати. Всеки език има свое ухание, своя тишина, своите правила за обитаване. Когато говоря, аз не превеждам себе си — настанявам се. И докато сменям езиците, сменям и къщите, без да знам в коя ще остана.
чужди езици…
в коя ли къща
ще живея
Диана Тенева
Няма коментари:
Публикуване на коментар