Запалвам свещта на масата до прозореца, както правеше майка ми в неделя следобед. Пламъкът трепва и стаята се изпълва с меката миризма на восък и чай от липа. Светлината не гони нищо — тя просто събира. По стената заиграват сенки, които приличат на детските ми плитки, на ръката на татко, която ме учи да пиша, на първото писмо, сгънато грижливо в чекмеджето. Усмихвам се, защото усещам как всички тези мигове се настаняват около мен — не тежат, а топлят. Пламъкът е малък, но в него има място за всичко преживяно, за всичко обичано.
запалвам свещ…
свиквам
всичките си спомени
Диана Тенева
"Троица" - Живко Тенев - Жисен
Няма коментари:
Публикуване на коментар